Туморен дистрес
Често срещани емоционални разстройства при пациенти с тумори
Всеки пациент преживява определено ниво на тревоги и притеснения, свързани с диагнозата за злокачествено заболяване. В научната литература е приет терминът дистрес. Дистресът в психологията е описан като състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателни физически или емоционални въздействия, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и концентрацията. По-ниските нива на стрес (еустрес) могат да бъдат фактори на адаптация и справяне и да помогнат за преодоляване на неприятните ситуации.
Дистресът е рисков фактор, който оказва негативно влияние върху основното лечение и качеството на живот и може да повлияе негативно върху преживяемостта. Променя се през целия период на болестта и може да продължи дълго след приключване на лечението. Поради тази причина се провежда скрининг и проконтролиране при всеки пациент и във всеки етап от лечението. Основната цел на ранния скрининг на дистрес е своевременното разпознаване, лечение и информиране, че управлението на дистреса е неразделна част от общата медицинска помощ.
Дистресът, свързан с онкологично заболяване, може да протича като очаквани чувства на уязвимост, тъга и страхове, но и като продължително и изтощително емоционално преживяване, което може да доведе до социална изолация, екзистенциална криза, повишена тревожност, депресивност, посттравматичен стрес, панически атаки и др.
Депресия
Първият симптом е депресивното настроение, което се изявява в преживяване на мъка, тъга, безнадеждност, пълно отчаяние, липса на интерес, удоволствие и удовлетворение от това, което се случва в ежедневието, чувство за малоценност и мисли за необоснована виновност, намалена способност за концентрация, повтарящи се мисли за смъртта (без това да е обезателно страх от смъртта). Възможно е да доведе до отказ или до ненавременно лечение на онкологичното заболяване, което да влоши здравословното състояние.
Маскирана депресия. С това понятие се обозначава депресивно разстройство, което е прикрито зад разнообразни, а често множествени и неспецифични телесни оплаквания, например главоболие, нарушено храносмилане, безапетитие, слабост, тежест в сърдечната област и др. Водещите оплаквания, с които пациентът отива при лекаря, са именно телесните оплаквания, а не психичните, които са прикрити (маскирани) от соматичните.
– Често си мисля, че вече няма смисъл. Дори се насилвам, за да се зарадвам на нещо. Не помня от кога не съм се смяла от сърце.
Ж.Р. 62 год.
Диагностициране. Депресивна симптоматика се диагностицира чрез клинични интервюта и валидирани тестове.
Лечение. Според тежестта на симптоматиката се препоръчват 8-10 психотерапевтични сесии, а в случаите на умерен и тежък депресивен епизод е необходимо и медикаментозно лечение.
Тревожност
Генерализираното тревожно разстройство е най-често разпространено от всички тревожни разстройства. То е състояние на обща тревожност от хроничен характер, с усещане за „изпънати нерви“ и нервно напрежение. Притеснението е прекомерно, дори натрапчиво, устойчиво във времето и изтощително. Понякога само мислите за справяне с предстоящите дни на терапия провокират повишена тревожност, съпроводена с формиране на телесни симптоми в отговор на емоционалното страдание чрез сърцебиене, стомашно разстройство, гадене, безсъние. Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние за пациента, което нарушава жизнения комфорт, се изисква квалифицирана помощ.
– Ей така, без нищо започвам да мисля, като отида в болницата, какво ще се случи, как ще се случи. Не мога да се храня и да спя. Не мога да спра да се тревожа, дори за дребни неща.
Б.Р. 50 год.
Диагностициране. Чрез клинични интервюта и валидирани скали.
Лечение. Според тежестта на симптоматиката се препоръчват психотерапевтични сесии със или без лекарствено лечение.
Посттравматичен стрес
Посттравматичен стрес може да се развие поради стрес от диагнозата, по време на активното лечение или след трудно понасяни терапевтични курсове. Води до избягване на ситуации и обекти, които напомнят за първоначалния инцидент, повторно преживяване на травмата чрез сънища или чрез повтарящи се нахлуващи мисли, нервност и интензивна тревожност от поредно преживяване на травматичната ситуация.
– Само като си помисля, че трябва да отида там отново, и започва да ми се гади. Сънувам онзи момент. Дори подобна миризма ме връща пак там и тогава.
М.Б. 43 год.
– Само когато съм в болницата, се чувствам така – едно усилно ми става, лошо ми е. Изляза ли оттам, съм друг човек. Даже казах на лекарката, че повече няма да дойда. Нищо, че имам още три курса.
Ю.И. 46 год.
Диагностициране. Чрез клинични интервюта и валидирани скали.
Лечение. Според тежестта на симптоматиката се препоръчват психотерапевтични сесии със или без лекарствено лечение.
Панически атаки
Характеризират се с внезапни пристъпи, обикновено със сърцебиене, слабост, отпадналост или световъртеж. По време на пристъпите пациентите могат да се почувстват вцепенени, да имат оплаквания от гадене, болки в гърдите или задух. Пристъпът на паника може да настъпи по всяко време, дори по време на сън и обикновено продължава около 10 минути, но някои от симптомите могат да продължат още дълго. Лица, които имат повтарящи се пристъпи на паника, може да се опитват да избягват места, помещения или ситуации в болницата, при които са настъпили първоначалните пристъпи.
– Не знам какво става с мен. Изведнъж се случва всичко и не мога да издържа. Дори викам сестрите да ми изключват банките. Чак се срамувам.
Р.В. 54 год.
Диагностициране. Чрез клинични интервюта и валидирани скали.
Лечение. Според тежестта на симптоматиката се препоръчват психотерапевтични сесии със или без лекарствено лечение.