ПСИХОСОЦИАЛНА ПОДКРЕПА

       на онкологични пациенти и близките им

Кога, какво и как да кажем на децата си за онкологичната диагноза?

Онкологична диагноза се поставя на огромен брой хора.Често тези хора имат  деца в различа възраст и са изправени пред въпроса “Кога, какво и как  да кажа на децата си?”.

Изследванията на детски психолози показват, че децата се тревожат по-малко, когато знаят какво се случва, и се плашат по-малко, когато познават действителността, макар и да не я разбират напълно. Възможно е да изглежда  трудно и за Вас, и за тях да разговаряте  за диагнозата си, но в повечето случаи този разговор е от помощ за семейството.

Ще обясним накратко какво могат да разберат децата за онкологичното заболяване в различните възрасти и ще Ви дадем идеи как да подходите. Вие ще решите кога, какво и как да кажете на децата си.

Деца под 5 години

За децата на тази възраст е много важно да подчертаете, че нямат вина за заболяването.Те често се обвиняват за това, което се случва на родителите им, и така могат да свържат заболяването Ви с нещо, което са казали, направили или помислили. Малките деца могат да създадат своя представа за заболяването Ви, защото опознават света, като свързват новите с опита от познатите за тях неща. Могат да си помислят например, че онкологичното заболяване е заразно, като грипа. Необходимо е да дадете пространство за въпросите им и да дадете кратки и разбираеми за тях обяснения. Не ги плашете и не ги претоварвайте с информация. Говорете с децата си по начина и с думите, които Ви карат да се чувствате спокойни.

Повечето малки деца не харесват промените в ежедневието си. Добре е да им обясните, че ще отсъствате от вкъщи за известно време, докато сте в болницата. Обяснете им, че бързо ще се върнете и те няма да бъдат сами. Добре е да им обясните как ще протича ежедневието им през времето, когато ще отсъствате, кой ще се грижи за тях, кой ще ги води на градина, кой ще им приготвя храна и кой ще ги слага да спят. Тази предварителна  информация е важна за тях и е добре да я научат от Вас.

Често химиотерапията е свързана със загуба на коса, вежди, мигли. Добре е да  подготвите малките деца за тази промяна. По примера за Феята, която взима зъбките им, за да израстат по-здрави, можете да ги успокоите, че Феята ще вземе косата, миглите или веждите на мама или тати, за да донесе след известно време по-здрави и по-красиви.

Друга възможност е заедно с детето и съпруга/та си да отидете на фризьор, който да Ви подстриже много късо и така малкото дете да разбере, че тази промяна е желана и необходима за Вас.

Деца на възраст 6 – 11 години

На тази възраст децата се притесняват повече за това как болестта ще се отрази на родителите им и живота им. Както за малките деца, така и за децата в училищна възраст ежедневието е важно за тях. Добре е да им обясните, че нещата, с които са свикнали, няма да се променят  драстично. За промените в ежедневието, които ще внесе лечението Ви, е добре да поговорите предварително, както и да знаят, че след края на лечението Ви нещата ще продължат постарому. Като начало би било добре да им кажете какво Ви се случва и какво лекарите са Ви казали, че предстои да се случи.Добре ще е да разберете какво вече знаят за рака, така че да се поправят евентуални недоразумения. Много вероятно е децата Ви или техните приятели вече да имат информация за подобни заболявания.

Когато децата са на възраст между 6 и 11 години, не бива да плачете пред тях. Опитайте се да сте спокойни по време на разговора.Те вече осъзнават повече и ще почувстват страховете Ви. Възможно е това да ги накара да прикрият собствените си страхове, което може да им се отрази лошо в училище, в отношенията с приятелите им или със самите Вас. Ще е полезно да ги насърчите да поговорят  за това какво изпитват.На тази възраст темата за смъртта е вече по-осъзната.Добре е да им обясните, че тази болест, макар и сериозна, е лечима и че мама или тати ще бъдат здрави и до тях за дълго.

 За тийнейджъри

Повечето тийнейджъри са чували за рака и може би знаят някои неща. Добре е да проучите какво точно знаят за Вашата диагноза и ако е необходимо, да им поднесете коректна информация, така че да се избегнат недоразумения. Тийнейджърите, също като някои възрастни, могат да изглеждат безразлични и да се преструват, че нищо не се случва. Възможно е това да е техният начин да се справят със ситуацията. Други са по-чувствителни и е добре, както при по-малките деца, да дадете пространство за въпросите и чувствата им. Открития разговор с тийнейджъра Ви би могъл да помогне и на Вас самите. Възможно е да откриете нови поводи да се гордеете с тях. Добре е да им разкажете какво лечение Ви предстои и какво планирате в тази връзка. Ако трябва да провеждате химиотерапия и лекарят Ви е уведомил за загубата на косата като страничен ефект, ще трябва да поговорите с тях и за това.

Децата през пубертета изпитват необходимост да бъдат независими от родителите си. В тази възраст се вълнуват вече и от собствения си живот и са склонни да поставят потребностите си на предни позиции. Добре е предварително да им кажете на каква подкрепа в ежедневието се надявате от тяхна страна. Не очаквайте винаги да реагират според Вашите нужди. Възможно е да проявят чувство за хумор, от което по една или друга причина да се  почувствате засегнати. Все пак да имаш дете тийнейджър е истинско предизвикателство.

На всяка възраст е добре детето да знае какво се случва с родителите и в семейството му, да е подготвено от Вас и да знае какви промени в ежедневието му предстоят за известен период от време. Това ще помогне както на Вас, така и на детето да преминете през периода на лечение с по-малко тревога. Освен че не са в „изолация“, децата биха се чувствали  значими. ако могат да отговорят на споделените от Вас очаквания към тях.

Да поговорим с децата си за рака, да отговорим на въпросите им и да посрещнем реакциите им се изисква време. Добре би било да поддържате общуването помежду си отворено, докато бъде завършено лечението.

Ако изпитвате трудности в общуването с детето си на тази тема или забележите промени в поведението и/или  емоционалния му свят, можете да се обърнете към психолог.

 Лице за контакт:

 Гергана Иванова /клиничен психолог, психотерапевт/

след предварително записан час на тел.:0899 70 73 94